Борисов и паралелната реалност

Изпреварили сме румънците отдавна във всяко едно отношение.
Единственият проблем на Пеевски е лошият му имидж.
Не сме на последно място в ЕС по корупция, тук нямаме министри в затвора, защото аз ги следя да не крадат.

Премиерът Бойко Борисов изглежда упорито си вярва, че повтаряйки тезите си непрекъснато, нещата в страната ще се оправят от само себе си. Приемането на реалността, а не нейното отричане обаче е първата стъпка към решаване на проблемите, както би казал всеки психоаналитик.

Изоставането на България по редица показатели е очевидно и това не могат да го скрият даже еквилибристиките на официалната статистика. Откакто Борисов е на власт държавният дълг се е покачил три пъти, а като процент от Брутния вътрешен продукт (БВП) – двойно.

Икономиката се люшка между анемичен растеж и спад

Факт е, че отчасти вина за това има кризата в Европа, но е видно също така, че съседни държави се справят далеч по-добре. Да не говорим за класациите за медийна свобода, които само на пръв поглед нямат общо с условията за правене на бизнес.

Първата стъпка за оправянето на цялата бъркотия е да се изправим лице в лице с нея. Обратното на куража не е страхът, а конформизмът – отлагането на решенията. Не можем да очакваме чудеса от хора, които вземат решения на базата на собствената си социолигия, а не на това, което е правилно да се направи. От хора, за които най-важно е одобрението да действията им от учителката – „три папи са ме галили“, „в Брюксел казаха – нашият Бойко се върна“.

Вярно, ГЕРБ печели избори (е, с 30% от гласовете при 50% гласували, но все пак е първа сила). Но от това далеч не следва, че управлението им е добро за България (не че управлението на основните опозиционни сили би било добро). Повтарянето на заучените приказки за големите ни успехи не е нищо повече от заравяне на главата в пясъка. Само че ако подът е от бетон, изправянето лице в лице с реалността няма да е много лесно.

Нищоправенето

освен гръмките речи по телевизиите, няма да помогне за преодоляването на демографската катастрофа, за липсващата държава в дълбоката провинция, за галопиращите нива на държавния дълг или за оздравяването на финансовата система. Напротив, отлагането на решенията води до тяхното натрупване.

КТБ беше на държавни инжекции в продължение на години и в края на управлението на първия кабинет на Борисов зависимостта й от публични средства беше много по-голяма, отколкото в началото. Пенсионната система, въпреки поредицата реформи, които й се струпаха, е в клинично състояние. Мнозинството българи нямат очакването, че могат да разчитат на нея и, че ще изживеят старините си нормално. Държавната енергетика също е пред колапс и е много вероятно изтеглените наскоро 2 млрд. евро заем да отидат за нейното спасяване.

Заложените от бездействие мини започнаха да гърмят

Решението на Борисов се оказва просто – теглим заеми и да му мислят тези, които са на власт след десетина години като дойде техния падеж.

Някои икономисти наистина предлагат тегленето на кредити като противодействие на икономически кризи. И редица държави го практикуват, къде успешно, къде не. Само че идеята на това е да се стимулира потреблението или инвестициите. В България дори такава цел не се гони. Тук всичко отива за запушване на дупки от поредица от грешни решения.

Как ще обясните на чужди инвеститори причината, заради която Борисов е решил да спира обществените поръчки с корупционен заряд. Проблемът – по думите му, не е в самите поръчки, а в това, че след срещата с българската общност в Лондон му е станало ясно, че той и хората гледат на тях по различен начин. Иначе на премиера въобще нямаше да му мине през главата да ги спира въпреки реакциите за завишените цени. По същия начин на Делян Пеевски „нищо му няма“ (по Борисов), само че обществото не мисли така.

Решението на всичките ни проблеми започва с приемането на факта, че проблемите съществуват. След това се опитваме да ги решим. Работата на регулаторите е трагично непродуктивна. Очевидно е, че промените там са много закъснели. Запушването на някои канали и в енергетиката, и във финансовата сфера обаче не е невъзможно и би ни спестило много бъдещи грижи. Само че това няма да се случи, докато вярваме на сладките приказки, че всичко ни е наред и ако нещо не е както трябва, ще се оправи от само себе си.

 

Статия за „Дневник

Вашият коментар

Сподели с приятел
Share On Facebook
Share On Twitter
Share On Google Plus
Share On Linkdin
Hide Buttons