Държавата е на дрога

Държавата е упоена от дрогата на лесните пари. Еврофондовете се възприемат като манна небесна и основната цел на правителството е как да „усвои“ максимална част от тях. Без оглед на ефективността.

Какво значение има дали новата спортна зала е в село с население от 100 пенсионера, след като парите идват от Европа? Какво значение има, че Румъния регистрира с пъти по-голям растеж, при положение, че България бие по процент на усвояване? Защо трябва да се повишават данъците и да се въвеждат нови, след като може да увеличаваме бюджетния дефицит колкото си поискаме?

Лихвите по емитиране на нов държавен дълг са на пренебрежимо ниски нива (на 27 октомври беше пласирана тригодишна емисия ДЦК с доходност от 0.47% годишно). Няма нужда правителството да реформира полиция, енергетика и други сектори. Ще си навлече протести и падане на рейтинг. Много по-лесно е да увеличи дефицита с нови 200 млн. лева годишно. Реформите в другите сектори (например пенсионната област) също са напълно излишни. Европа плаща.

Това е политиката на правителството в момента. За това гласуваха и мнозинството български избиратели на местния вот преди седмица. Явно нямаме проблеми със „здравословните“ нива на корупция, стига срещу това да получаваме нови придобивки – къде магистрала, къде спортна зала, къде пречиствателна станция. Не е важно и ефективността да е висока.

В крайна сметка парите ги дава Европа. Ние само усвояваме

Обзалагам се, че подобно е било мисленето навсякъде в Южна Европа в годините, когато държавите от региона бяха шампиони по привличане на лесни европари. В съседна Гърция усвояването беше национален спорт, в който участваха всички. И така 15-20 години. От приемането им в ЕС до кризата през 2007 година. И особено след влизането на страната в еврозоната, въпреки че очевидно не беше подготвена за това. Знаем докъде доведе всичко. Няма да бъде много по-различно и в България.

Вярно, сега нивата на държавния ни дълг са ниски. Помним ли кога паднаха от около 100% на 15% от БВП? В годините непосредствено преди към нас да потече реката от лесни европари. Когато имахме рекорден обем на частни инвестиции. Когато данъците падаха, средата за бизнес беше по-добра и очакванията от еврочленството – големи.

Сега стимулите ги няма. Никой няма за цел да реформира сектори, за да изпълни изискванията за приемане в ЕС. Вече сме в „клуба на богатите“. Сега ни е паднало да разхлабим коланите и … абе да сме като гърците преди 10 години.

За всичко това си има съвсем разумно психологично обяснение. Когато човек е затрупан от примамливи предложения за изгодни пари, къде безвъзмездно, къде с много ниска лихва, той поддава. Същото е и с държавата. Особено когато начело на нея са хора, за които е важно най-вече да са харесвани от мнозинството. Няма значение, че една от големите банки фалира. Нали откриваме поредния лот от магистралата Х. Народът е доволен.

До какво ще доведе всичко това?

Ами повече от очевидно е, че нивата на дълга ще растат бързо. И като достигнат критични нива (които при нашата катастрофална демографска картина не са много далече) ще се окаже, че лихвите за рефинансиране на заемите вече няма да са същите. Защото международната конюнктура ще е променена, а и кредитният ни рейтинг ще е „джънк“ (което означава, че тъй като инвеститорите вече няма да ни имат доверие, ще искат много по-високи лихви, когато купуват български дълг) .

Можем и да предотвратим този сценарий. Само че популистите трябва да напуснат властта. Аз за съжаление не виждам „други“. Така че е нужно да създадем алтернатива. Която след години да има капацитета и амбициите да обърне посоката.

А дотогава властта поне да внимава. Лесните пари пристрастяват.

Статия за „Дневник“

Вашият коментар

Сподели с приятел
Share On Facebook
Share On Twitter
Share On Google Plus
Share On Linkdin
Hide Buttons