Има ли кой да скъса примката около врата на ЕС

Страхът от неизвестното ще властва известно време не само над финансовите пазари, но и над инвестиционните решения. Великобритания така или иначе беше с единия крак в ЕС и с единия навън – не е член на Шенген или на еврозоната например. Така че излизането от съюза само по себе си не е толкова страшно.

По-съществен е въпросът дали това няма да породи верижна реакция. Популистки политици от Франция, Холандия и други държави вече поискаха референдуми за напускане и в техните държави. Такова действия от страна в сърцевината на ЕС вече би означавало сериозен риск пред съществуването на самия блок.

Рецесията в ЕС става по-възможна

независимо какво ще се случи оттук нататък. Много е вероятно цените на имотите и работните места в Лондон да спаднат значително (те вече го направиха заради поевтиняването на паунда).

Нестабилността в Европа ще доведе до пренасочване на инвестиции към други региони. Още повече – не е решена предишната криза на континента – с държавните дългове на страните от южната му част. Затова и не е случайно, че не само британската лира, но и пазарите в цяла Европа и особено в Италия и Испания пострадаха най-силно.

Не е случайно и поведението на европейските лидери. Те са поставени пред

много сериозна дилема

Разумът подсказва, че раздялата с Британия трябва да бъде максимално джентълменска – така че търговията от двете страни на Ламанша да не пострада. Обаче от друга страна тъкмо това, че Брекзит няма особени последствия за напускащия би поощрило центробежните реакции.

Така че драмата в Брюксел е пълна и критикуващите слабото лидерство там са абсолютно прави.
Исканията за промяна и коментарите срещу брюкселската бюрокрация вече са повсеместни. Те са основателни. Хората с костюми в Брюксел, които смятат, че светът се върти около тях, са избягали сериозно от реалността. Заучени фрази, безсмислени конференции, които служат за напомпване на самочувствие… Въобще не става въпрос за размера на краставиците. Това е неособено успешна метафора.

Разликите обаче идват в това

как си представяме промяната

Издръжката на апарата на ЕС ни струва под 6% от общия бюджет на ЕС. Дори и да го разкараме целия, ще спестим на държавите вноски за под 10 млрд. евро. Над 80% от разходите са свързани със земеделските субсидии и структурните фондове (тези, които помагат на изоставащите региони да я карат някак си). Та когато се призовава за рязане на разходите, трябва да се уточнява и на кои точно разходи. Дали на субсидиите на земеделските производители или на парите за строеж на магистрали, метро, стадиони, спортни зали, за конкурентоспособност. И кой ще е този кандидат за шеф на еврокомисия, който ще се кандидатира за поста с подобна програма.

Дали например България, чийто премиер се хвали именно с постиженията си по „усвояване“, ще подкрепи такъв ръководител? Нали тези разходи хранят цялата плеяда консултанти, партийни кадри, едри бизнесмени, местни кметове и велможи. Дали и другите „усвояващи“ ще се зарадват?

Ако имат здрав разум – да. Само че не е сигурно, че сред правителствените ръководители има много такива. За тях позицията да харчат парите от общия кюп (защото различните фондове не се управляват директно от Брюксел) и в същото време да обвиняват Брюксел за какво ли не, е много удобна.

На хоризонта не се забелязва този европейски лидер, който да тропне по масата и да спре общата далавера. Което повишава неимоверно риска от дезинтеграция на общността.

Иначе програмите, по които се харчат най-много пари от бюджета на съюза, въобще не са ефективни и не постигат резултатите, за които са създадени. Не забелязваме хората да се връщат да живеят в Трънско например, или във Вършец, затова, че там е построена нова спортна зала.

Напротив, резултатите в дългосрочен план са трагични. Неслучайно държавите с най-сериозна дългова криза са точно тези, които в продължение на най-много години са били нетни получатели на европари. Много вероятно е и ние да се окажем в този капан. Изливането на пари за ненужни обекти е все едно да подариш чисто ново Ферари на човек със заплата от 500 лева. Със задължението да се грижи за него като добър стопанин през следващите 10 години, защото иначе ще го накараш да си плати цялата цена на автомобила. Естествено, че този човек ще фалира. Така и с нашите общини, пък и с държавата.

Тези уж „безплатни“ вложения от еврофондовете
ще излязат златни

като дойдат сметките за поддръжката им. В същото време стимулират контролираната бедност там, защото поминъка, който създават, е изкуствен.

Далеч по-ефективна мярка за устойчиво развитие на бедните региони би била на работещите там просто да им се отменят всички данъци. Вместо ЕС да плаща за строителството на паметници на глупостта, нека да поеме тези вноски за определен период. Дори не само данък общ доход и данък печалба, но и местните данъци и такси. Ако сметнем какви са бюджетните постъпления от 30-те най-бедни общини в страната, сигурно са смешни.

Минималната инвестиция за осигуряване на постоянно пребиваване в страната за чужденци да бъде по-ниска за изостаналите райони. Разбира се има и смислени, но не прекалено големи, инвестиции в инфраструктура. Това са напълно пазарни механизми, доколкото обезлюдяващите се и бедни райони са такива, заради благините от свободното движение на хора, стоки и капитали, които по принцип носят повече богатство за целия ЕС.

Такива прости мерки биха стимулирали бизнес активността там в много по-голяма степен от всякакви структурни, кохезионни или други фондове с „фешън“ имена. В прилагането им обаче има един сериозен проблем. Много по-трудно се краде. Та така.

Статия за „Дневник“

Вашият коментар

Сподели с приятел
Share On Facebook
Share On Twitter
Share On Google Plus
Share On Linkdin
Hide Buttons