План 2016: Да спрем мегаломанските проекти на властта

Много хора пишат „to do list“ в началото на всяка година. Ако следим последните изявления на държавниците ни, техният списък с приоритети за пореден път е свързан с възраждането на гигантомански проекти, от които в миналото имаме горчивия опит на пропилени огромни средства и алтернативни възможности. Помним енергийния голям шлем, който ни завеща почти фалирал отрасъл без никаква полза от него.

От последните изявления на премиера Бойко Борисов съдим, че от огромна важност за него е някакъв газов хъб, който е със съмнителна финансова стойност за страната, но пък за сметка на това ще ни натовари с милиардни и трудни за връщане инвестиции (сметките показват, че проектът трудно може да е изгоден за България, независимо от приказките на президента Путин, че пропускаме печалби от 400 млн. евро годишно).

Министър Лиляна Павлова ще иска разрешение на парламента да похарчи близо 1 млрд. лева за 60 км. от магистрала Хемус. Дали политиците просто обичат да закачат на ревера си подобни проекти с цел да спечелят електората

или става въпрос за огромна корупция

можем само да гадаем.

Вредата от задвижените, но никога напълно реализирани проекти не е само в харченето на огромен ресурс. Тя е и в тоталното изкривяване на естественото развитие на цели отрасли, обикновено тези, които са по-свързани с държавни поръчки. Колапсът на НЕК например е причина от години да стоим встрани от огромния световен поток от инвестиции в нови и все по-евтини енергийни мощности от възобновяеми източници. В същото време дори само говоренето за „Южен поток“ и газов хъб оставя на заден план проектите за интерконекторни връзки със съседите, които реално могат да либерализират пазара на природен газ в България и да лишат „Газпром“ от монополния статут. И за които Бойко Борисов говори, че аха ще станат още откакто стана премиер за първи път през 2009 година. Не е приоритет и изграждането на български терминал за втечнен газ в Солун.

„Не ме гледайте какво говоря, а какво правя“

беше казал Николай Бареков в апогея на политическата си кариера. Това чудесно пасва и на последните няколко български правителста, които говорят за интерконектори, но реално действията им са в услуга на увеличаване на зависимостта от „Газпром“. Да не забравяме, че „Южен поток“ в България далеч не е отминал проект и разходите по него си текат всеки месец.

Подобна е ситуацията и с магистрала „Хемус“. Факт е, че скоростен път от Ябланица до Шумен, който да свърже държавната с морската столица, с по две платна в едната посока и максимална скорост от 120 км/час ще свърши прекрасна работа, а цената му ще бъде с пъти под тази на магистралата. Времето за построяване и разходите за поддръжка също ще са по-малки. Но пък имаме „наши“ бизнесмени като Делян Пеевски и Валентин Златев, които трябва да строят. И които печелят търгове, в които предложилите най-добри цени чуждестранни компании са дисквалифицирани.

Със сигурност през годината ще изникнат и други позабравени идеи, като например за строителство на 7 блок на АЕЦ „Козлодуй“ или на мощности в Белене, в зависимост от коя „филска“ част от политическия спектър идват проблясъците. А пък премиерът ще балансира като подкрепя и едните, и другите „началници“. Истината е, че подобни напъни блокират целия отрасъл и частните инвестиции (без ангажимент за каквито и да било субсидии или други помощи от държавата) в него.

Мегаломанията на българските политици не е от вчера

Като започнем от „Кремиковци“ през 60-те, машиностроителните гиганти в Русе и Радомир, та чак до идеите за възраждане на плавателния канал Русе-Варна. Всеки гледа да се запише в историята с нещо голямо.

Вместо да улесни частния бизнес да си свърши работата. Но това е тема на друг анализ. Та приоритет номер 1 в to do list-a на обществото за 2016 година остава – да спираме идиотските напъни за ултра/гига/мегапроекти на политиците и да овладяваме манията им за величие.

Публикувано в dnevnik.bg

Вашият коментар

Сподели с приятел
Share On Facebook
Share On Twitter
Share On Google Plus
Share On Linkdin
Hide Buttons