Стабилни сме в пропадането

Стабилността на държавата стана основната мантра на пазителите на статуквото. Според премиера това е и думата на 2016 година.Аз бих казал, че това е стабилност на пропадането ни в дългова спирала, финансова и енергийна криза, което се случва от 2008 г. насам.

Много хора, които усвояват еврофондове и националния бюджет или пък играят карти/футбол/тенис с властта, са доволни. Други се радват на придобивките, които след 5-10 години ще ни излязат през носа.

Или пък просто са опиянени от консумирането на власт

Няма лошо. Даже ако се замислим от психологическа гледна точка това е нормалното. Оправдания за себе си винаги ще намерят. За пред публиката също. Друг е въпросът кой вече вярва и дали това не е основният проблем на управленците.

Как ще завърши всичко това, ако продължаваме да си живеем с инерцията, е ясно. Съседна Гърция, но и другите страни от Южна Европа, които десетилетия разчитаха на еврофондове и в същото време имаха хлабави регулатори, са чудесен пример.

Нормално единствено образованата средна класа, създадена основно в периода 2000-2007 г., може да даде отпор, но тя е твърде малка и в политическия смисъл – маргинализирана. Тя е основният потърпевш от съсредоточаването на цялата власт в много тясна върхушка – политици, регулатори, магистрати, олигарси и техни лакеи.

Защото именно

средната класа от 200-300 хиляди човека всъщност произвежда богатствата, които след това политиците преразпределят

Нормално тези хора да се бунтуват и търсят решения. И ако се чудите защо всички около вас са недоволни от системата, но на избори, подкрепяните от тях партии получават общо 10% от гласовете, то е защото вие и вашето обкръжение сте толкова като брой.

Държавата може да мине във „Висшата лига“ на развитите нации, ако гарантира на максимално количество хора, че интересите им са достатъчно защитени, така че да са свободни да развиват бизнес, да управляват
процеси, без да имат неформални пречки за това. Така че, ако искаме да престанем да бъдем най-бедните в ЕС, трябва да наблегнем на качественото образование на всички нива, да направим възможното инициативните хора да създават блага, така че тези 200-300  хиляди човека след 20 години да станат милион. Създаването на „умна“ икономика е бавен, но за сметка на това устойчив процес.

Богата държава не се създава от глупави хора

които вярват на врачки, слушат чалга и гледат риалити формати. Пътят, по който вървим, е характерен за латиноамериканските нации от 80-те години. Така че промотирането на стабилност в момента е проклятие, а не шанс.

На теория всичко изглежда лесно, но драмата идва оттам, че е нужно върхушката да сподели властта, която има с вече зародилата се свободна от нея класа. Условията за това бяха прекрасни през 2007 г. Икономиката
беше в растеж, голяма маса хора бяха независими от държавата и нещата сякаш се случваха от само себе си. Сега не е точно така. Икономическата криза изглежда вечна, а ролята на държавата и еврофондовете нараснаха неимоверно.

Но пък както се казва – всяко зло за добро. Именно липсата на визия как да се измъкнем от порочния кръг радикализира исканията за реформа. Бъдещото благополучие на държавата изисква да скъсаме с практики, които сега се смятат за нормални. Трябва да постигнем консенсус, че е добре съдебната система да бъде справедлива и че съществуването на магистрати, които изпълняват поръчки на облечените с власт, е скандално.

Да имаме съгласие, че няма нужда да притежаваш регулатори, а те да изпълняват функциите си

дадени им от закона. Че правенето на закони на тъмно е лоша практика. И в крайна сметка най-важният консенсус е, че властимащите на всички нива са избрани, за да служат на обществото, а не да го командват. И не трябва да излизат извън тази рамка. Вариантът, който търсят много българи – с добрия Бащица, доказано не работи. Той би бил приложим за друг период на развитие, но в момента е комичен.

Бащицата на североизток от нас изведе Русия до определено ниво (впрочем благодарение на ръста на цените на суровините), но повече няма как. Самата структура на властта и вземане на решения не го позволява. Държавната администрация има нужда от свободни хора, които да я направят пригодна да обслужва други свободни хора, а не от слуги, кланящи се на новия господар.

И да оставим хората, които наистина създават благата да работят. Това са

тези, които на режим 24/7 трупат знания, опит и капитали и помагат на хората около себе си да правят същото

Както и плащат данъците, които с лека ръка върхушката харчи понякога за пълни глупости.

Отговорът дали „силните на деня“ печелят от споделянето на властта си не е толкова очевиден, колкото изглежда. Ясно е, че по този начин биха загубили позиции в обществото. Хора и съдби ще са зависими от тях в много по-малка степен. Под конкурентен натиск могат да загубят бизнес позиции, които възприемат като изконно свои. Понякога и съдебната власт и регулаторите могат да решават дела в тяхна вреда, а пък политици да прокарват кофти за тях промени.

От друга страна, „разходите“ за поддръжката на огромен апарат от послушни чиновници на всички нива и медии в един момент стават огромни, особено когато поради ограничената конкуренция бизнесструктурата ти става неефективна и тромава, досущ като държавна. Да не говорим, че най-новата ни история показва, че днес може да си силен, но утре – слаб. И може би ползата от това да участваш в изграждането на система, която да е справедлива и предпоставя създаването на успешна и модерна България, не е само морална.

Впрочем запазването на властта в малка група хора с развитието на технологиите си е тотален анахронизъм. Неслучайно толкова много държави, за момента основно в Близкия изток, се клатят из основи. Когато има интернет и информацията се разпространява толкова бързо, е смешно да имаме главен прокурор с неограничена власт. И едва ли не да се молим на 240 случайно попаднали граждани в парламента (с не много висок среден коефицент на интелигентност) да приемат определени поправки в Конституцията или да не обслужват работодателите си чрез лобистки законови промени. Или пък се молим на поредния главен архитект с безконтролна власт да не разреши застрояването на поредната градинка. Това е обидно.

И нестабилно.

Статия за „Дневник“

Вашият коментар

Сподели с приятел
Share On Facebook
Share On Twitter
Share On Google Plus
Share On Linkdin
Hide Buttons