Стратегията на Борисов за Банско

Писна ли ви от темата „втора кабинка на Банско“? На мен отдавна.

Преди дни обсъждахме казуса с приятели (за пореден път) и изкристализира следния извод. Агонията вече се дължи само на един човек – премиерът Бойко Борисов. Като се замислим решението в която и да е посока зависи единствено от него. Той не обърна внимание на договорката в междуведомствената комисия за удесеторяване на площта на концесията, като заяви, че ще даде съгласие само ако двете спорещи страни се споразумеят. Което означава, че никой друг няма крайната дума в казуса. Решенията в България се вземат само от един човек. Както се видя и от случилото се с къмпингите, и от спирането на обществени поръчки. „Те забъркват кашите, аз ги оправям“, трябва да е посланието, което стига да хората.

Протакането в Банско е в интерес на премиера

както и да го погледнем. В момента и концесионерът, и коалицията между еколози и граждани се надяват той да заеме тяхната страна в спора. Съответно децибелите на конфликта помежду им се увеличават до пръсване и той става безсмислен за страничните наблюдатели. Всички чакаме Борисов като същински Цезар да посочи с палец нагоре или надолу дали концесията ще живее или не. А той мъдро отлага решението си, защото по този начин държи спорещите. И се извисява над техните вече странни за публиката ежби. Като ги кара да вадят все по-причудливи аргументи за защита на тезата си.

Изчакването е единственият правилен ход на Борисов. Разсичането на възела в полза на „Юлен“ ще означава улични протести, а във вреда на концесионера – ще настрои срещу кабинета финансово силни хора с дебели контакти по върховете. И двата сценария са нежелателни за премиер. Поведението му е характерно за човек, който не може да носи отговорност. В крайна сметка

решението за предмета на концесията трябва да бъде взето от двете страни в договора

– държавата и концесионера. Така че няма как еколозите да бъдат обвинявани за липсата на развитие – те не са страна. Служат само за оправдание за нерешителност. Тезата „Да седнат да се разберат“ е удобна, но нелогична и мекушава. Най-страшният за Борисов вариант е спорещите да кажат – спираме с конфликта и чакаме държавата да реши променя ли концесията, разтрогва ли я или я остава каквато е.

Вредата от бавенето не е само задълбочаване на конфликта между две групи, но и изместване на общественото внимание от наистина важните проблеми. И спиране на разговорите за корупция, доклада на Европейската комисия, съдебна реформа, трупането на дълг и най-вече – разговора за това в каква България искаме да живеем след 20 години.

Казуса за мен като член на „Зелените“ е ясен. Имаме договор за концесия с „Юлен“ – акционерно дружество с краен собственик кипърски гражданин на социални помощи. Според някои държавни ведомства площта на концесията е надвишена с 65%, според други няма доказателства за това. Тази сива територия е прекрасна почва за виреене на бизнесмените от 90-те години, отличаващи се основно с дебели контакти с който е на власт. Но е и сред основните причини България да остава встрани от погледа на сериозните инвеститори. Та този концесионер сега претендира да получи права върху десетократно по-голяма площ, за да развива зимен туризъм. Всъщност не той.

Никой не е виждал очите на собствениците му

Вместо тях, по телевизионните студиа гастролират лица, разкрити от комисията по досиетата като бивши агенти на Държавна сигурност, които пламенно го защитават, но през цялото време твърдят, че нямат нищо общо с него. Честно казано, ако виждаме страната ни да се развива като приятелска икономика от олигархичен тип като през 90-те, тезите им са ни изключително близки. България е поставена на картата на ски спорта, създават се работни места, влизат инвестиции, създаваме шампиони в сноуборда, идват туристи, повече деца се учат да карат ски. Е, балонът на недвижимите имоти в Банско се спука по-силно и от този в Слънчев бряг, но това е пазарната икономика – инвеститорите в крайна сметка губят собствени пари.

Напълно логично заради липсата на решение е и изместването на темата от аргументи за и против втора кабинка до „алчността на зелените олигарси“. Трябва да окаляме противника, за да го свалим на нашето ниво на компроматна война – там, където ни е силата. Според мен еврофондовете биха били много полезни точно за сферите, към които са насочени – опазване на биоразнообразие и екология, строителство на инфраструктура, земеделие, селски райони, малки и средни предприятия. Дали тези огромни за нашата икономика средства се „усвояват“ неефективно? Безспорно. Дали е разумно да се харчат пари за опасване на редки видове? Разумно е. Дали разходите за това са завишени? Възможно е. Като тази сфера не се отличава по нищо от всички останали, в които се „усвояват“ пари от Европа. В крайна сметка алтернативата на това Брюксел да похарчи N милиона лева за лалугери в България е да похарчи също толкова пари за лалугери във Франция. А не да увеличи доходите на пенсионерите например. Независимо кое от двете ни се струва по-важно.

Да се слага клеймо на цяла професия обаче е горе-долу като да се каже, че заради КТБ всички банкери са мошеници. В никакъв случай

аргументите за усвояване на пари по екопроекти не могат да послужат като индулгенция за втората кабинка

Лично аз нямам против да се построят и втора, че и трета кабинка на Банско, както и в други курорти, стига да са изпълнени всички нормативни изисквания. А не да се изменят закони, така че да паснат на желанието на анонимни инвеститори. Именно промените в законодателството в интерес на определени хора, а не от принципни съображения, са причина за това страната ни да бъде сочена като лошо място за вложения на капитали. Освен, разбира се, от компании, създали си пътека до властта.

Да напомним, че КТБ фалира заради слабия контрол на „Банков надзор“ и прекомерните експозиции към свързани лица. Нямаме нужда от повторение на случая.

Статия за „Дневник

Вашият коментар

Сподели с приятел
Share On Facebook
Share On Twitter
Share On Google Plus
Share On Linkdin
Hide Buttons