С кола под наем из Нова Зеландия

Пътепис за Куфара

За посещения на Южния остров на Нова Зеландия – този, който е по-рядко населен, но пък с прекрасна природа, обикновено се каца на летището в Крайстчърч. Градът е с население от около 300 000 души.

Нова Зеландия

Модните магазини са в контейнери

Преди 4 години той пострада сериозно от серия земетресения. Затова и центърът му е голяма строителна зона, а дори и банките и модните магазини в момента се помещават в контейнери. Повредени са над 100 000 сгради в околността, затова и строителните професии в момента са много търсени. В града има прекрасни паркове. Този февруари хотелите бяха почти изцяло заети заради две събития – китайската Нова година и световното първенство по крикет. Не сте чували много за този спорт, но е вторият най-популярен в света като брой фенове. Жителите на индийския субконтинент са луди по него. По същата причина китайците и индийците бяха взели и почти всички коли под наем, та се наложи да се придвижваме с една миниатюрна. Телевизиите навсякъде предупреждаваха хората да внимават за неопитните азиатски шофьори.

След два дни в Крайстчърч потеглихме на юг към главната атракция на Юга – Milford sound. Хазяинът (повечето нощувки направихме през airbnb.com) ни посъветва да хванем по-бавния, но пък по-живописен път през езерата Tekapo и Pukaki. Уникални гледки. От второто езеро се вижда и най-високия връх в Нова Зеландия – Mt. Cook. Обичайният пейзаж в провинцията освен езера и планини с невероятни цветове, са овце и крави. Овцете са наистина навсякъде.

Нова Зеландия

Огледалното езеро

Пътят до Te anau (входната врата за Milford sound) с кола под наем е цял ден. Самото градче е разположено на много красиво езеро, но наистина уникалните гледки започват по около 150 километровия път към фиорда. Задължително спрете на Mirror lakes. В случая самото пътуване с кораб през фиорда (има ги горе-долу на всеки час) е толкова интересно, колкото и пътя от Te anau до малкото пристанище. От кораба успяхме да видим и група тюлени. В някои дни можело да се видят още пингвини и делфини.
На връщане се отбихме за кратко в основния новозеландски ски център Queenstown. Февруари там е разгарът на лятото, така че ски не карахме. Но градчето е приятно – основно сгради до три етажа, задължителното голямо езеро и планини. В близост до него се намира мостът, от който са правени първите комерсиални бънджи скокове в света (един скок е доста скъп – над 100 лева).

Нова Зеландия

Типичен пейзаж

Останахме за две вечери в градчето Cromwell близо до следващото уникално езеро – Wanaka, след което се упътихме към Западния бряг. Домакинята в Cromwell ни предупреди да си купим спрей срещу комари, защото там е страшно, но за съжаление не я послушахме. В момента (месец и половина по-късно) още имам белези от тия гадини. Така че, ако ще ходите на западния бряг, задължително трябва да е с предпазни средства. Още като излязохме от южната страна на Западния бряг се появиха наистина впечатляващи гори и плажове. Минахме през двата основни глетчера – Франц Йозеф и Фокс, след което продължихме на север до Punakaiki.
Цяла Нова Зеландия (южния остров) се прекосява като гледаш с отворена уста. По това ми прилича само на Исландия, макар и с друг климат.

 

 

Вашият коментар

Сподели с приятел
Share On Facebook
Share On Twitter
Share On Google Plus
Share On Linkdin
Hide Buttons