КАКВО ДА ПРАВИМ С „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ“

„Топлофикация София“ АД е на път да се превърне от столичен в национален проблем. Претърпените удари на няколко фронта – лошата събираемост на вземанията, лошото управление, заради което загубите по трасето се увеличават въпреки ремонтите на топлопреносната система и почти загубените 90 млн. лв. в КТБ, като че ли правят потъването на компанията неизбежно. А това крие опасност от покриване на щетите чрез една или друга форма на заличаване на вземанията на основния доставчик на дружеството „Булгаргаз“ и на БЕХ.

НЕИЗБЕЖНО ЛИ Е ТОВА?

Според мен, да. Подозирам обаче, че сред управляващите и на държавата, и на столицата, има достатъчно финансови магьосници, които да намерят начин това да се случи. Аз се сещам за няколко. Помним как кметът Бойко Борисов прехвърли преди години „Топлофикация“ от общината към държавата. След което премиерът Борисов върна обратно компанията в общински ръце.
Като нищо БЕХ и „Булгаргаз“ могат да решат да „инвестират“ вземанията си в акции от дружеството, като по този начин изчистят баланса му.
Дългосрочно разсрочване и отписване на вземанията също са възможен сценарий.

ЗАЩО „ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ПЛАНИРА НОВИ ЗАГУБИ?

Като че ли дружеството е хванато във финансов капан. Колкото и да говорим, че е монополист, то на практика отдавна не е такъв.
Поддържаният през последните години дисбаланс в цените на електро- и топлоенергията, както и значителните иновации в сферата на източниците на енергия, тласкат все повече потребители да ползват алтернативен начин за отопление. Инверторните климатици вече излизат по-евтини от парното. Дори данните на самата „Топлофикация“ показват, че въпреки присъединяването всяка година на нови сгради към топлоснабдителната мрежа, производството и продажбата на топлоенергия във физически обеми спадат.
Не виждам начин тенденцията да се обърне, освен ако не задължим столичани да ползват услугата й (крайно вреден и ретрограден подход) вместо да се възползват от новите, по-икономични технологии. В периода 2011-2014 г. произведената топлоенергия намалява с 15%, като тенденцията е постоянна, което означава, че по-скоро не се влияе от това колко тежка е зимата. В същото време загубите по трасето от изтичане на пара се увеличават, макар и с малко, до 18.25% от произведения обем.

Отчетен период  Отпусната топлинна енергия, мвтч. Транспортни разходи, %
2009                            4 955 171                                          17.52
2010                            4 952 608                                           18.03
2011                            5 120 532                                             17.18
2012                            4 846 314                                            17.54
2013                            4 500 899                                              17.46
2014                            4 379 000                                             18.25

Изводът ми от предоставените от „Топлофикация“ данни е, че ясно се вижда тенденцията за намаление на обема на продажбите. Според дружеството увеличението на загубите по трасето е пряко свързано със спада на производството и в това наистина има логика. Тоест, независимо от извършващата се подмяна на тръби, загубите като процент от продажбите ще растат. Компанията регистрира малък ръст на събираемостта на вземанията си, но от отчета за 2014 г. се вижда ясно, че сумата им набъбва до критични нива (натрупани 476 млн. лв. по балансова стойност към декември 2014 г. при годишни продажби на топлоенергия от 289 млн. лв.). Освен това обещаната от правителството мащабна програма за саниране на панелни блокове би трябвало на теория да понижи значително разхода за парно на софиянци. Това означава и нови намаления в търсенето и продажбата на топлинна енергия.

ЛОШО ЛИ Е АКО „ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ФАЛИРА?

Не непременно. Разбира се, вариантът с агонията на този гигант, който може с години да продължи да получава допинг от общината и държавата съществува, и той е лош. Защото не само, че ще се мъчим да оздравяваме пациент в клинична смърт, но и за постигането на тази цел всячески ще спираме влизането на нови технологии, което пък ще води до блокирането на страшно много бизнес инициативи. За съжаление, това е по-вероятният сценарий. Не влагаш особено голямо творчество в него, а и досегашните схеми за печелене на гърба на софиянци, а и на всички данъкоплатци, си стоят.

ЗЕЛЕНА АЛТЕРНАТИВА
Има обаче и друго възможно развитие. Знаем клишето, че китайски думите криза и възможност се изписват по един и същи начин. Определено тази поговорка се отнася и за столичната „Топлофикация“. Както и за топлоподаващите системи в редица западни градове, където през последните 20 години са извършени революционни трансформации. В случая нямаме много какво да губим. Когато едно дружество е отвъд ръба на фалита, е време нещо във функционирането му да се промени.

Хаотичната несъстоятелност винаги е алтернатива, но тогава рискуваме да нарежем на скрап градена с десетилетия инфраструктура, макар и поостаряла. А и да оставим цяла София да се отоплява с електричество, което не е най-ефективният начин.
Добрата алтернатива е да отворим широко вратите на общественото топлоснабдяване за частната инициатива. И то такава, идваща от етажната собственост на отделни блокове, но и от всякакви по размер  предприемачи.
Как става това? Като реално се отворят тръбите на „Топлофикация“ за пренос на пара от всеки, който пожелае, срещу съответната цена. По света има достатъчно примери на блокове, които инвестират в слънчеви панели за топла вода на покривите си. Нищо не пречи и при нас да им се разреши да наемат или дори да купят наличните вече тръби, за да използват изграденото през годините. Тази технология се доказва като
икономически ефективна за много къщи в страната, най-вероятно ще е такава и за панелните блокове. Така или иначе, хората които живеят там, ще инвестират в такъв проект за своя сметка. Вероятно няма как слънчевите панели по покривите да покрият изцяло нуждата от отопление, но могат да бъдат част от решаването на проблема. А заедно с истинско саниране, а не с предложеното от Лафка политиците в България половинчато и извършвано от приятелски фирми на съмнителни цени, това би могло да бъде цялостното решение.
Да не говорим, че превръщането на панелни блокове в сгради с нулев или минимален разход на енергия означава рязко намаляване на зависимостта на страната от доставки на горива от Русия, и потенциални инвестиции в строителни дейности и иновационни решения за милиарди левове. Нещо, от което икономиката ни има нужда в момента.

КОНКУРЕНЦИЯ
Съвсем реално е топлопреносната мрежа на „Топлофикация“ да се отвори и за производители на топлоенергия от други източници, стига да са конкурентоспособни. Защо не и обособяването на отделните ТЕЦ-ове под шапката на дружеството като отделни компании, така че да се конкурират помежду си (ако е технологично възможно). Отварянето на системата за реално състезание между повече доставчици ще я направи по-ефективна в дългосрочен план. Или най-малкото би следвало да се направи анализ какво е възможно и евтино да се извърши чисто технически. Би следвало да се помисли и за влизането на чуждестранен мениджър в управлението на „Топлофикация“. Навремето Световната банка предлагаше финансиране за това, но управниците ни не се съгласиха.
Друг вариант е и аутсорсингът при събирането на сметки. Може да се започне от кварталите с най-ниска събираемост.
Подмяната на тръбите с европейски пари се извършва и в момента, важното е процесът да продължи без сътресения като това от миналата година с 90-те милиона лева, останали за тази цел в КТБ.
Така че възможностите са много и със сигурност пропускам някои. Остава да изберем дали да се опитваме да съживяваме мъртвец със старите похвати или да приложим нещо ново за нас, но изпробвано и работещо в успешните държави.

Вашият коментар

Сподели с приятел
Share On Facebook
Share On Twitter
Share On Google Plus
Share On Linkdin
Hide Buttons